![]() | |||||||||||
Снимка: Уикипедия |
Най-известното
светско събитие евър е Тайната вечеря, която вълнува клюкарите и към днешна
дата, почти толкова колкото последната ваканция на Гришо и Никол. Теолози,
учени, философи, артисти и обикновени разтегачи на локум от векове се опитват
да разбулят тайнствеността, с която е обвита последната вечеря на Исус Христос
и да задоволят научния си интерес и още повече – чисто клюкарското си човешко
любопитство.
Тайната
вечеря обаче изобщо не е тайна, така както не е тайна, че мач между Кобрата и
Джошуа няма да има. Ако става въпрос (а то става), дори не е била вечеря, но
няма да бързам и ще разнищвам загадката дума по дума.
Макар
да се е състояла при строга секретност, няма
човек на този (нито на онзи свят), който да не е чувал за Тайната вечеря. Тя е
документирана подробно в Библията – първият таблоид в историята – в цели четири
обширни статии (по онова време наричани евангелия) от евангелистите Матей,
Марко, Лука и Йоан - основоположници на
съвременната журналистика, от които по-късно ще се учат всички светски
хроникьори, като Николета Лозанова, например. Благодарение на тях знаем точното
място (домът на някой си йерусалимски гражданин), деня (четвъртък) и часа на събитието
(добре де, това точно не го знаем, но е било вечерно време); знаем кои са били
гостите (дванайсетте апостоли), какво са яли (хляб) и какво са пили (вино), кой
кого е целувал (това става по-късно), с кого си е тръгнал и т.н. Затова можем
смело да твърдим, че в Тайната вечеря няма никакви тайни.
Заслуга
да сме добре осведомени има и големият ренесансов художник Леонардо Да Винчи –
първият папарак в историята, който овековечава момента във вид на внушителна
фреска в църквата Санта Мариа Деле Грацие в Милано. Тук трябва да споменем за
огромния късмет на Леонардо, а именно, че е бил художник, а не фотограф. Ако вместо картина беше направил папарашка
снимка и беше я пуснал в пресата или в нета, трудът му щеше да завърши
безславно в кошчето на тоалетната, след обърсване на нечий насран задник, или
щеше да събере няколко стотин лайка в социалните мрежи… и дотам. Изписано върху
стените на църквата, обаче, изображението остава за вечни времена и продължава
да подклажда любопитството на вярващи и невярващи в Христовото Възкресение. Непрекъснато
се публикуват нови и нови статии, посветени на творбата „Тайната вечеря”, които
твърдят, че са разкрили скритото послание на Да Винчи, което трябва да обърне
представите ни за християнската религия.
Предположения
много, но едно е ясно със сигурност –Тайната вечеря не е тайна и това е вън от
всякакво съмнение. През изминалите векове библейските текстове и картината на
Леонардо са проучени до такава степен, че вече няма място за въображение.
Наскоро Дан Браун се заигра с темата за присъствието на Мария Магдалена на
Тайната вечеря и връзката ù (интимна) с Исус Христос и, логично,
беше анатемосан от Римокатолическата църква.
Както
казах, изследователите са се занимавали с какво ли не (вероятно някой ентусиаст
знае рецептите на ястията, които са се сервирали по време на вечерята, името на
сервитьора, който е обслужвал масата и размерът на бакшиша, който са оставили
Исус и неговите ученици). За мен обаче има нещо по-интересно, има съмнителен
факт, който е пред очите на всички, но никой до сега не е повдигнал въпроса. И
преди да ме пратите по дяволите, моля да се вгледате внимателно в едноименната картина
на Леонардо. Виждате ли синьото небе, полето и планината през прозорците? Виждате
ги. Това значи, че кръчмата се намира в околностите на града, безспорно. Но
освен местоположението, пейзажът показва и друго и аз ще ви кажа какво, но
първо да попитам колко лампи светят в стаята? Не виждате нито една, нали? Лампи
не светят, но не защото Томас Едисон все още не е бил роден, а защото „вечерята”
в действителност се е състояла на обяд (или, ако не се е състояла изцяло по
обяд, поне е започнала тогава) и не е имало нужда от изкуствено осветление, тъй
като през прозореца влиза достатъчно слънчева светлина. И именно защото е
светло, виждате пейзажа навън.
Всъщност,
едно пиянско събиране може да започне още сутринта и да завърши след полунощ
или дори на другия ден. Тук обаче случаят
не е такъв. На картината се виждат пълни чаши, но опитното око на
професионалиста веднага ще забележи, че това не са типичните чаши за червено
вино, а най-обикновени чаши за безалкохолно, пълни с някаква червена течност,
която категорично не е червено вино, защото никой уважаващ себе си сервитьор не
би налял вино в такива чаши.
Знаем
още, че едно парти обикновено свършва в момента, в който свърши алкохолът. А
тук алкохол въобще няма, макар в евангелията да се твърди друго, следователно
парти въобще не е започвало. Въпросът е какво, освен алкохола, може да събере
13 трезви мъже и да ги накара да прекарат заедно целия ден, без да им дотегне.
Идва ми наум, че Исус може да е събрал приятелите си, за да ги почерпи със сок
от череши, които е откраднал по-рано
през деня от Гетсиманската градина. И тази тайнственост на събирането да
е с цел прикриване на престъплението, от една страна, и, от друга, с цел предпазване
от нашествие на още любители на скъпите плодове. Но тази идея ми се струва
наивна и донякъде обижда мъжествеността на събралите се.
Продължавам
да разсъждавам за мъжките компании и за изобразеното от Да Винчи събитие. Знае
се, че денят, в който се е състояло, е бил четвъртък (освен ако не поставим под
съмнение и този неоспорим факт). А в четвъртък се играят мачове от Лига Европа.
Да, обаче те са късно вечер, а вече установихме, че Тайната вечеря всъщност е явен
обяд. Гледането на футбол е едно от любимите мъжки занимания, а като се има
предвид, че всички присъстващи са седнали от единия край на масата (виж още в
Уикипедия – „Тайната вечеря”), можем да допуснем, че срещу тях стои телевизор.
Разпалените разговори, които очевидно водят мъжете, подкрепят тезата за
футболна сбирка. А причината да се съберат тайно е да не бъдат заловени от
жените си.
Само
че нещо липсва в картинката. Липсва бирата. А футболните фенове без бира не
сядат пред телевизора. Освен ако не допуснем, че всички присъстващи са
пристигнали с личните си автомобили и заради това не консумират алкохол.
На
рисунката се вижда ясно, че петима от присъстващите носят сини екипи и точно те
са хората, които се карат с останалите. Това ме навежда на мисълта, че са
левскари, защото те имат навика да хленчат и да се псуват с другите фенове. Първият
от ляво си разменя остри реплики с апостола в червено, стоящ от другия край на
масата. Седящият в десния ъгъл на картината апостол пък ръкомаха и обяснява на
останалите двама за засадата, която съдията не е забелязал, а фенът, застанал
от дясно на Исус (наше ляво) е облегнал глава на рамото на другия фен със син
екип и плаче. По всяка вероятност събралите се гледат мач на Левски, загубен
драматично от сините. Още повече, че последното участие на Левски в
Евротурнирите датира някъде точно от времето на Христос. Така че хипотезата за
футболна сбирка е достоверна донякъде. Стига да не се виждаше ясно дневната
светлина. Но пък, от друга страна, някои мачове от Лига Европа се играят в
по-ранните часове, така че нищо чудно Да Винчи наистина да е изобразил сбирка
на футболни фенове, може би първата в историята. И това да е причината
въпросният четвъртък да е известен като Велики четвъртък.
Всъщност,
няма никакво значение какво е изобразено на картината. Излишни са усилията на
изкуствоведите, които изчисляват разстоянията между главите на апостолите,
анализират цветовете, търсят Светия граал на масата и се занимават с какви ли
не още щуротии, без да забелязват колко явно е истинското послание на Да Винчи
– Тайна вечеря изобщо не е имало поради простата причина, че Исус не се е
криел. Иначе защо ще събира приятелите си посред бял ден, без дори да спусне
щорите? Вероятно Да Винчи иска да ни покаже, че Исус не е имал претенции да е
Божи син, нито пък е стоял начело на тайнствен орден (на Сион), нито пък е
искал да сваля римският император.
Според
мен обаче Леонардо е искал да покаже и друго и за да достигнем до неговото
послание, не се нуждаем от символите, цветовете, перспективата, библейските
сюжети, Исус и т.н. Важно е да се вгледаме не в Христос и учениците, не в
хората, а да отправим поглед навън, през прозореца, към света. Ние, човеците,
сме способни да се самозаблуждаваме и имаме склонността доброволно да се оставяме
и другите да ни заблуждават. Склонни сме да виждаме мрак, там където струи
светлина. Вглеждайки се прекалено много в незначителните детайли и обекти от
картината (така подхождаме и към живота), ние не виждаме, че навън е ден, не
виждаме истината или я виждаме, но не я разпознаваме, защото имаме
предварителна нагласа, че около нас е тъмно. И вярваме, че е нощ. Защото някой
така е казал. Макар да виждаме светлината.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.